Адвокатската професия

Освен в съда, адвокатите често съдействат на клиентите си при реализиране на сделки с недвижими имоти, търговски преобразувания, преговори и налагане на обезпечения. Адвокатът е лице, което не само познава закона, но и има нужния опит да консултира и съветва клиентите си в различни области на бизнеса, както и за всякакъв вид дела. Работата на адвоката включва главно практическото упражняване на дадените по закон на клиента права, включително правото на иск. Благодарение на юридическите си знания и опита си при решаване на специфични проблеми, адвокатите са способни да действат по най-добрия начин и да намерят най-прекия път на клиента до дадена цел, съобразно статута на клиента и спецификата на казуса. Правните услуги, предлагани от адвокатите са много и разнообразни, но имат един общ белег: те са свързани с търсене на правилни и законни решения, целящи постигането на определен правен резултат.

Работата на адвоката се състои в практическото приложение на правната теория, както и знанията за решаване на реални проблеми или защитаване на интересите на тези, които наемат адвокат по правни дела. задълженията на адвоката се състоят в защитата на интересите на неговия доверител. В развитите държави престижността на адвокатската професия произтича от сложността на обществените отношения и осъзнатата необходимост от налагане на строг ред в тях. Гражданите в икономически съзрелите държави приемат, че всичко, от статута на семейното имущество и данъците до договора с интернет-провайдера, следва да минава през ръцете на юридически консултант за да се избегнат възможностите за спекулации и за да има яснота по отношение на техните права и задължения.

Между различните съдебни системи съществуват значителни различия по отношение на ролята на адвоката в тях. Отделните законодателства поставят разнообразни изисквания пред субектите, които упражняват адвокатската професия. Това са различни по вид разрешителни и регистрационни режими, които имат за цел прозрачност при упражняване на професията и публичността на адвокатските регистри. В резултат, значението на термина "адвокат", може да има различно значение в различните държави. В Република България действа Закон за адвокатурата, който урежда отношенията между адвокат и клиент и регламентира редица права и задължения за адвокатите, както и свързаните с тях санкции. Висш орган на адвокатурата се явява Висшият адвокатски съвет, който има за седалище гр. София. Той е върховен орган на адвокатурата с ред изключителни правомощия. На регионално ниво действат адвокатските съвети, които ръководят дейността в отделните адвокатски колегии.

Медиация

Медиацията в България

Българският Граждански процесуален кодекс отдавна предвижда възможността за доброволно разрешаване на спора, поставен пред съда. В първото заседание по делото съдията е длъжен да покани страните да се спогодят. Тук обаче става дума за помирение, което е един по-неформален способ за доброволно разрешаване на спорове. С началото на демократичните промени в България натоварването с дела на съдилищата в страната се увеличава. За да създадат по-икономични алтернативи за гражданите и бизнеса, редица организации за правна реформа започват работа по въвеждането ма медиацията в България на основата на работещи модели от САЩ и Европа.

През декември 2004 г. е приет Закон за медиацията. Според закона предмет на медиацията могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица. Медиация може да се използва и по наказателни дела в случаите, когато Наказателно-процесуалният кодекс го допуска.

Днес в България са създадени и работят множество центрове по медиация, включително центрове за търговска медиация към някои от бизнес асоциациите. Създаден е и Единен регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието. В него са вписани онези медиатори, които са преминали обучение, отговарящо на изискванията на министерството.